- Въведение
- Образуване
- Какво е оксидативен стрес
- Диагностика и специалисти
- Как да намалим нивата на свободни радикали в тялото си?
- Референции
Въведение
Свободните радикали са молекули с един или повече незавършени електрони във външния им орбитал. Те могат да причинят щети в клетките, тъй като те реагират с други молекули, като протеини, липиди и ДНК. Тези реакции могат да нарушат нормалната функция на клетките и да доведат до различни заболявания и стареене на тялото.
Тялото има естествен механизъм за борба срещу свободните радикали чрез производството на антиоксиданти. Антиоксидантите са молекули, които могат да неутрализират свободните радикали, като им дават един електрон и тези ги правят неопасни.
Образуване
Свободните радикали могат да се образуват в тялото чрез няколко по няколко начина:
- Околна среда и начин на живот: Излагайки се на ултравиолетови лъчии, замърсители, стрес. Честа консумация на храни с високо съдържание на захар и мазнини.
- Въздействие на лекарства и токсини: Някои лекарства и токсини могат да причинят образуването на свободни радикали в тялото.
- Защитни механизми: Свободните радикали могат да бъдат образувани в тялото като част от защитните механизми на имунната система. Например, белези от имунната система, наречени макрофаги, могат да произведат свободни радикали, за да унищожат инфекциозни агенти.
Какво е оксидативен стрес
Оксидативният стрес е състояние, при което в тялото има неравновесие между производството на свободни радикали и ефективността на антиоксидантната защита. Това означава, че свободните радикали, които са молекули с нечетен брой електрони и следователно са нестабилни, надхвърлят способността на организма да ги контролира и изхвърли, поради което започват да навлизат в клетките и да нарушават техните структури и функции.
Свободните радикали могат да повлияят на различни молекули в клетката, като например липидите, протеините и ДНК-то, като ги окисляват и увредят. Това може да доведе до между клетъчни или тъканни увреждания, които най-често са свързани със стареене и различни заболявания като кардиоваскуларни заболявания, диабет, невродегенеративни заболявания, рак и др.
В организма съществуват антиоксиданти, които помагат да се справим със свободните радикали и да предотвратим оксидативния стрес. Антиоксидантите могат да намалят количеството на свободните радикали в тялото, като ги улавят преди да успеят да нарушат клетъчните компоненти. Те могат да се делят на ендогенни (произведени от тялото) и екзогенни (получени от хранителните ни източници), като примери за ендогенни антиоксиданти са глутатион, каротеноиди и витамин С, а екзогенните – витамин Е, бета-каротен, селен и др.
Важно е да се подчертае, че оксидативният стрес не е само проблем на индивидуална клетка или тъкан, а се отразява на здравето като цяло. Затова е важно да се поддържа здравословен начин на живот.
Диагностика и специалисти
Прякото измерване на нивата на свободни радикали в тъканите е трудно, поради тяхната кратка продължителност на живот и висока реактивност. Вместо това, в лабораторната практика се използват различни методи за измерване на промените в оксидативното състояние на клетките и тъканите.
Ето някои от тези методи:
- Проверка на нивата на витамин C в кръвта, който е един от основните антиоксиданти в тялото. Ниските нива на витамин C могат да бъдат индикатор за повишени нива на свободни радикали.
- Проверка на нивата на малонов диалдехид (MDA) в кръвта, който е продукт на окислителните промени в мастните киселини. Повишените нива на MDA могат да бъдат индикатор за наличие на оксидативен стрес.
- Измерване на нивата на антиоксидантната защита в тъканите. Това може да се направи чрез измерване на нивата на антиоксидантните ензими, като супероксид дисмутаза (SOD), каталаза и глутатион пероксидаза.
- Измерване на оксидативния потенциал на кръвта или тъканите. Това може да се направи чрез измерване на нивата на свободните радикали, оксидативните маркери или на антиоксидантната защита.
- Използване на електронен спин-резонанс (ESR) спектроскопия. Това е метод, който позволява директно измерване на нивата на свободните радикали в тъканите.
Тези методи могат да се използват за изследване на оксидативния стрес и на нивата на свободните радикали в различни тъкани и организми. Въпреки това, те изискват специална лабораторна апаратура и професионална експертиза и не са подходящи за домашна употреба. Ако имате притеснения относно нивата на свободни радикали и оксидативния стрес в тялото си, трябва да се консултирате с лекар.
Лекарите, които могат да ви помогнат са специалистите по функционална медицина или с лекар-диетолог. Тези лекари могат да предложат подходящи тестове и изследвания за измерване на нивата на оксидативен стрес в тялото и да предложат индивидуализирани програми за хранене, подпомагащи антиоксидантната защита на организма. Възможно е да се консултирате и с лекар общопрактикуващ или с хранителен съветник.
Как да намалим нивата на свободни радикали в тялото си?
Антиоксидантите са съединения, които помагат на организма да се защитава от вредното действие на свободните радикали. Те действат по няколко начина:
- Донори на електрони: Някои антиоксиданти, като витамините C и E, селен и полифенолите, могат да донират електрони на свободните радикали и да ги стабилизират. Това помага да се прекъснат верижните реакции на окисление, като се предотвратява разпространението на окислителното увреждане.
- Намаляване на образуването на свободни радикали: Някои антиоксиданти могат да намалят образуването на свободни радикали, като действат като инхибитори на окислителния стрес. Те могат да намалят действието на ензими или други молекули, които участват в процесите на образуване на свободни радикали.
- Регенерация на други антиоксиданти: Някои антиоксиданти имат способността да регенерират или възстановят други антиоксиданти след като те са донирали електроните си на свободните радикали. Това поддържа ефективността на антиоксидантната система на организма.
Като цяло, антиоксидантите помагат да се запази балансът между окислителния стрес и защитата на клетките. Те могат да намалят възпалението, да укрепят имунната система и да подобрят функцията на различни органи и системи в организма.
Ето някои от храните, които са известни с високото си съдържание на антиоксиданти:
- Плодове: Боровинки, малини, къпини, ягоди, грени, акаи, гранатови ябълки, ябълки, круши, авокадо и череши.
- Зеленчуци: Спанак, кал, броколи, репички, патладжан, червено цвекло, печурки и пиперки.
- Ядки и семена: Лешници, бадеми, орехи, кашу, фъстъци, чиа семена и ленени семена.
- Зърнени храни: Пълнозънест хляб, овесени ядки, киноа и ечемик.
- Билки: Мащерка, Мента, Зелен чай, Куркума, Сминдух
Референции:
- Valko, M., Rhodes, C. J., Moncol, J., Izakovic, M., & Mazur, M. (2006). Free radicals, metals and antioxidants in oxidative stress-induced cancer. Chemico-biological interactions, 160(1), 1-40.
- Phaniendra, A., Jestadi, D. B., & Periyasamy, L. (2015). Free radicals: properties, sources, targets, and their implication in various diseases. Indian journal of clinical biochemistry, 30(1), 11-26.
- Valko, M., Leibfritz, D., Moncol, J., Cronin, M. T., Mazur, M., & Telser, J. (2007). Free radicals and antioxidants in normal physiological functions and human disease. The international journal of biochemistry & cell biology, 39(1), 44-84.
- Sies, H. (2015). Oxidative stress: a concept in redox biology and medicine. Redox biology, 4, 180-183.
- Gutteridge, J. M. (1995). Lipid peroxidation and antioxidants as biomarkers of tissue damage. Clinical chemistry, 41(12), 1819-1828.
- Halliwell, B., & Gutteridge, J. M. (1999). Free radicals in biology and medicine. Oxford University Press.
- Pham-Huy, L. A., He, H., & Pham-Huy, C. (2008). Free radicals, antioxidants in disease and health. International journal of biomedical science: IJBS, 4(2), 89.